Възходи и падения Заминавам за Лондон. След  8 дена. Купих си билет - за да не се откажа...Двадесет  години лутане не ми стигнаха.
Продължавам...
Някъде бях прочел....- „Безпътни намираме пътища,поели към минали дни....”                
Какъв ли не бях през тези двадесет   години    .... -бакшиш ,сервитьор,търговец,барман,арендатор на кафе,билярдна зала,компютърен клуб,техник в кабелна телевизия, снабдител, домакин на хотел, ОТЗ (отговорник търговска зала),собственик на кабелни телевизии,ловец на рапани,арендатор на магазин за хранителни стоки ,технически ръководител на строеж..... дано не съм забравил нещо. Сега ще бъда гастарбайтер.Гостуващ чуждестранен работник....-поел към минали дни. И в Лондон сигурно живота ми няма да е по- различен.Дипломатически ходове, атаки и превземане, падения и поражения...-една война.Живота ми досега си беше война, като на всички нас  и нищо не ми дава повод да мисля ,че следващата ще бъде избегната... На фона на досегашните загубени войни,шефски лъжи,интриганство и псевдоприятелства ,понякога пламваше някоя нова голяма любов.Нещото ,което те държи буден,дава ти надежда и тласък да продължаваш.До сега главния герой все избираше неподходящата... И сега малко за новата глава от книгата...: Действието се развива в Лондон.Главния герой има надеждата...да намери подходящата,която да стимулира желанието му за живот. Приоритетите са власт, пари и секс....имал е всички ,но никога всички заедно, нямал е нито едно от тях ,но винаги е продължавал да ги търси.С годините осъзнава ,че само любовта може да му даде и трите едновременно.Истинската любов те кара да намериш пътя към властта и парите,....пък секса винаги ще е удоволствие . Явно и  в този роман „светата троица" — власт, пари и секс,  ще е в основата на мислите и постъпките на героите... Но главното  е любовта...! ...и накрая една приказка,че много се размечтах:

Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса:
-"Ще се омъжиш ли за мен?"
И тя отговорила:
-"Не!!"

И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел карти, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си мачкал топките.

Край.

По-добре сам, отколкото нещастен с друг. Всъщност рядко има 100% съвпадение, но пожелавам ти го...англичанките имат нежна кожа...за душата ти ще кажеш:))

от българките по-хубави нема... :)

писано му е на твоят герой да си взема мома българка, само дето още не я е срещнал ми се срува, хайде дано я намери и дружно да споделят ежедневието което е описано малко по-горе, с някои дребни изключения :)) поздрави за поста :))

Какви дребни изключения? :)))))

визирах поне на първо време слугините , приятелките и съседките да отпаднат :))) Това са дребните ми изключения, ама ако мисле че не може да се лиши от тях, нека няма изключения, все пак, важното е любов във разбирателство да има :)))))))

толкова ми е приятно, и ако мога, обещавам да не погледна слугини ,приятелки и съседки.... :)

ами пробвай да видим ще можеш ли да си пишеш с мен :))))))))))))))))))))))))))))))))))Това обещание след като се открие момата :))))

попътен вятър, палавникомноголик...и никви англихчанки бе, от нашето по- убаво нема дъ знаиш...и там да блогърстваш чи къде сме без теб!

последна проверка - билета, сърцето и късмета...и със здраве да си и умник да си ни и да спечелиш от лотарията...МНОГО...а ние тук ще си те мислим приятелски:-)
и
момата чи българско чудесийче, знам си аз

Иво, поздрави от Лондон:) Аз си намерих нов Мартин Карбовски:)))))))) Благодаря.